Много лош живот, направо убийствен...Чудиш се какво да правиш, как да постъпиш, изпаднал си в криза и не намираш изход от нея. Положението не е хубаво, всичко е толкова объркано, а и вече губиш надежда, а това е последната стъпка към дъното. Сега аз как да ти помогна? Да ти дам съвет? Да те измъкна от калта? Не знам дали ще мога, самият аз съм в криза и още търся светлината в тунела. Но пък може да обменим опит... Май стигнахме до момента, в който сме загубили желанието за живот, до момента, в който всичко ни изглежда черно-бяло, а ние не може да си открием розовите очила. Проблемите са ни залегнали, ние се борим с тях...но те ни побеждават, търсим утеха в любим човек, той ни отвръща с безразличие...Толкова познато. Драмата в живота ти е същата като моята, същата като на всеки човек, умеещ да обича и мрази. И сега идва върпосът: „Как да излезнем от тази духовна криза, как да я надвием” С любов, с много любов и с още повече любов. Огледай се наоколо, виж хората около теб, тези, които ги е грижа, които се интересуват за състоянието ти. Родителите и приятелите- те могат да ти помогнат, с тяхната подкрепа ти ще се справиш. Това са правилните личности, това са твойте войни, с който да сразиш проблемите. Да видим дали си ме разбрал правилно. Нека обобщя. Моето мнение е, че няма непреодлими неща, няма непобедими проблеми. Не можеш да загубиш, ако се бориш, но не може да спечелиш, ако не се биеш. Всеки път има изход в края, но не всеки изход е правилният. Малко са възможностите, с които да победиш кризата, но те винаги съществуват. Просто трябва да откриеш себе си, да се изправиш срещу всички грижи, да ги унищожиш! Всъщност искам да ти кажа, че трябва да бъдеш силен, да бъдеш войн и да се бориш. Не оставяй живота да те победи, ти си по-добър от него! И въпреки че звучи лесно, а може би и малко банално, не е така. Това е трудно, битката е трудна, а дори и да я спечелиш, войната още не е свършила. Не ме разбирай погрешно… Имам в предвид войната в душата ти. Тази между доборото и лошото, тази между хубавото и грозното, между сивото и розовото. Всеки един от нас е бил в криза, в момента е в криза или ще бъде в криза. И всеки един от нас излиза от нея по различен начин. Само думата е обща. Животът има и хубави страни. Ти си този, който трябва да ги открие. Какво стана? Как стигна дотук? Проблемно ежедневие, несподелена любов? Знам, знам, знам колко е трудно, та нали и аз съм минал по този път, дори още вървя по него. Спираш се в един момент, в следващия си задаваш въпроса: „Какъв е смисъла?” След него си задаваш още куп други върпоси, а не успяваш да отговориш на нито един от тях. Поглеждаш се в огледалото и виждаш едно тъжно лице, без жажда за живот, без стремежи, без индикации за щастие. Поглеждаш се втори път и виждаш тъга в очите си. Унасяш се в мисли за света, за хората около теб. Точно в този миг разбираш, че твоето щастие прави другите щастливи, то помага на останалите да се справят с кризата, която ги е обзела. Питаш се „Достатъчно ли е?”. О, да, повяврвай ми, достатъчно е. Ето това е първата спечелена битка, но тя е най-важната. И тази стена, която ти пречеше да продължиш , вече е разрушена. Сега просто направи крачка напред! Още ли си в безизходица? Стигна ли дъното? Спокойно това има и положителна страна. Поне знаеш, че по-надолу не може да паднеш. Нпапротив, осъзнаваш, че идва моментът да се издигнеш. Светът не е толкова лош, колкото изглежда, има мигове, за които си заслужава да се живее и те не са никак малко. Справи се с проблемите, победи кризата, спечели войната! Но го направи сам, защото, както е казал Чарли Чаплин: „На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.” Обичам живота, радвам се на света. Но често оставам неразбран, често душата ми страда и няма кой да я утеши. В това е най-голямата болка - липсата на приемственост, възможността да споделиш тревогите си. Разбира се насреща винаги ще бъдат приятелите и близките ти, но това не е същото. Когато човек изпадне в криза, когато не знае какво да прави, когато не знае защо живее и какви са мечтите му, тогава на него му трябва различна помощ, тогава му трябва любов. И точно тук идва кризата. Чувстваш се отхвърлен, чувстваш се сам. Не можеш да спиш, не можеш дори да мигнеш, сърцето ти бие силно, в твоите очи има сълзи. Толкова си объркан, че дори не знаеш какво правиш. Животът ли си играе с теб, съдбата ли ти е такава? Не можеш и няма как да разбереш. Просто трябва да продължиш напред. Не знам как, не знам защо, но трябва да го направиш. Всеки изживява кризата в живота си по различен начин, но е задължително всеки един да я преодолее. Най-вече заради себе си. Ти не трябва да страдаш, за да не страдат близките ти. Винаги можеш да се опреш на нещо, което да отнеме щастието ти, трудно е да откриеш това, което те прави щастлив. Един приятел веднъж ми зададе следния върпос: „Защо всичко трябва да е толкова сложно?” Нямах отговор, нямам го и сега, няма и да го намеря никога. Но това ме обърка, накара ме да се замисля, накара ме и аз да попитам нещо: „Защо трябва да страдам? Какво лошо направих, къде сбърках?” Отново липвсаше отговорът. Поне разбрах, че трябва да се боря, трябва да го направя, да се опитам да бъда щастлив, да преодолея проблемите, да не се страхувам, да се изправя срещу себе си. Все пак това е моят живот, всичко може да е объркано, но аз определям правилата, аз мога да подредя нещата правилно. Но трябва да го искам достатъчно силно. Трябва да знам, че съм преодолял душевната си криза, че съм готов да се изправя срещу всяко препятствие, появило се по пътя ми. Никой не може да ме сломи, никой не трябва да ме сломи. Боря се и ще продължа да се боря, защото аз мога, а и няма нещо, което да успее да ме победи, нали?